На 16 юли 1212 години се състояло едно от най-решаващите сражения между

На 16 юли 1212 години се състояло едно от най-решаващите сражения сред обединените армии на католическите кралства Кастилия, Арагон, Навара и Португалия от една страна, и войските на арабската династия Алмохади, от друга.

Битката се счита за основна в процеса на Реконкистата – освобождението на Иберийския полуостров от арабите, които през 713. година завладели по-голямата част от полуострова.

През 1195 година кастилците, след поредност от сполучливи походи, били разгромени от арабите в борбата при Аларкос. Поражението било доста тежко. Християните изгубили Гуадалахара, Калатрава и Мадрид.

След това в продължение на 10 години – до 1207 година, се водели междуособни войни сред християнските кралства Кастилия, Леон и Навара. Границата сред владенията на Кастилия и Алмохад била прикрита от новата цитадела Салватиере с гарнизон рицари от ордена „ Калатрава “. Тя паднала през август 1211 година, когато арабите още веднъж нахлули в кастилските земи. Същата година основните кастилски сили съумели да избягнат генерално стълкновение.

През септември 1211 година крал Алфонсо VIII Кастилски призовал васалите си на нов поход в идната 1212 година. Испанските епископи съумели да реализират папа Инокентий ІІІ да насочи апел за кръстоносен поход. Папата предизвестил всички християнски крале на полуострова, под боязън от отделяне от Църквата, да поддържат кастилците.

През юни 1212 г. в Толедо се събрала обединена войска от испанци, португалци и прочут брой френски рицари.

Самият Алфонсо оценил силата на кастилската войска на 2000 рицари, 10 000 леки конници и 50 000 пехотинци; като се вземат поради съдружниците, общият брой на християнската войска бил може би 2 пъти по-голям. Испанските летописи правят оценка числеността на противниковата армия на халифа Мохамед ан-Насър на 600 000 бойци.

На 20 юни 1212 година християнската войска тръгнала на поход и на 1 юли превзела Стара Калатрава. Два дни по-късно кръстоносците-чужденци напуснали кастилската армия, само че това не се отразило на изхода на акцията – с кастилците се обединила войската на крал Санчо Наварски.

Кастилската войска под командването на Диего Лопес де Аро оставила Салватиера в ръцете на арабите и направила обходна маневра през планинския проход Сиера Морена в Андалусия.

На 14 и 15 юли двете войска почнали да се разпростират за борба в тясната котловина („ навас “) Толоса. Източниците цитират спорни данни за броя на войските – само че са единомислещи, че арабите били най-малко двойно по-многобройни от християните.

Първите два дни бойните дейности се ограничавали до престрелки с лъкове и обособени битки сред предните отряди.

На зазоряване на 16 юли испанците нападнали авангарда на маврите покрай актуалното градче Санта Елена. След няколко часа ръкопашен пердах кастилците осъзнали, че е безнадеждно да се борят до цялостно безсилие с числено превъзхождащия ги зложелател.

Затова наварският крал Санчо VІІ със своите воини и рицари от Ордена на тамплиерите и ордените „ Калатрава “ и „ Сантяго “ се хвърлили в една обезверена, стремителна офанзива и пробили вражеските редици до укрепения арабски лагер. Шатрата на халифа била защитавана от хиляди правилни му плебеи, които се били привързали с верига един за различен, с цел да не могат да отстъпват. Докато наварците и орденските рицари преодолявали ожесточената им опозиция, Мохамед ан-Насър седял вътре с тюрбан с огромен зелен изумруд и четял корана.

Според легендата, наварският крал Санчо VІІ разсякъл златната верига, която свързвала робите на халифа – по този начин християните раздрали защитата им. В това време Мохамед ан-Насър съумял да избяга. Неговата войска, останала без лидер и преследвана от испанската конница, се разпиляла.

Според разнообразни оценки, починали сред 60 и 200 хиляди мюсюлмани. Данните за загубите на християните са още по-противоречиви – от 2 до 50 хиляди.

Особено тежки загуби претърпели рицарските ордени по време на офанзивата против лагера на халифа. Загинали Педро Гомес де Асеведо – знаменосец на ордена „ Калатрава “, Алваро Фернандес де Валадарес – комендадор на ордена „ Сантяго “, Педро Ариас – магистър на ордена „ Сантяго “, Гомеш Рамиреш – португалският магистър на Ордена на тамплиерите. Магистърът на ордена „ Калатрава “ Руй Диас бил тежко ранен.

Кралят на Навара Санчо VІІ получил герб, изобразяващ златна верига със зелен изумруд в средата.

За няколко дни, от 18 до 23 юли испанците освободили редица укрепени градове от арабите, включително Баесу – където към 60 хиляди мюсюлмани починали или били пленени. Скоро Алфонс завършил акцията заради опасност от чумна зараза.

Битката при Лас Навас де Толоса не донесла незабавни изгоди за християните – само че вечно подкопала въздействието на Алмохадите. През 1236 година испанците закрепили триумфа си, като превзели Кордоба. Кралство Навара отхвърлило от себе си арабската опасност и минало под френско въздействие.

Ключовите фигури от борбата при Лас Навас де Толоса – крал Алфонсо Кастилски, Мохамед ан-Насър и Диего Лопес де Аро, умрели през 1214 година

Знамето на халифа, пленено в сражението, през днешния ден  все още се съхранява в манастира „ Лас Уелгас “ в град Бургос.